История на образованието на глухонемите у нас


НАЧАЛО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЛУХОНЕМИТЕ У НАС


Освобождението на България от половинвековното Османско робство дало възможност на страната ни да започне своето постепенно развитие в икономическо, политическо и културно отношение. Започнал и възходът на образованието във всички сфери – от началните до висшите училища.
  • През 1891 г. бил приет Законът за народната просвета, с който първоначалното образование на всички деца станало задължително. Но сред тях ощетени остават децата с различни видове увреждания, включително и децата с увреден слух.
  • През 1898 г. в българския печат се появило кратко съобщение, озаглавено: „Училище за глухонеми“, в което се казвало, че немският сурдопедагог Фердинанд Урбих открива за първи път в България собствено частно училище за глухонеми деца. Това съобщение оповестило началото на един нов клон в образованието в България – сурдопедагогиката.

/ Фердинанд Урбих /

Роден на 30 декември 1861 г. в Кройцбург, Германия, Фердинанд Урбих завършил основното си образование в родния си град. След това продължил да учи в Айзенах, където по време на учението си, по нещастно стечение на обстоятелствата, останал куц за цял живот с левия крак. Именно това нещастие оставило отпечатък в характера и живота му и го накарало да вземе решението да помага с всички сили на такива като него – хора с увреждания.
След като завършил средното си образование в Айзенах, Урбих работел като учител-хоспитант в Института за глухонеми в Хамбург. След две години го напуснал и до 1897 г. бил частен учител на глухонямо момче в Хайделберг. Едновременно с това попълва своите познания в областта на езикознанието, анатомията, физиката, педагогиката, философията и психологията и взел успешно държавния изпит за редовен учител – специалист по обучение на глухонеми.

В Хайделберг Урбих се запознал с българските студенти Никола Петков от Видин и Никола Златин от София, от които научил, че в България нямало училище за глухонеми деца. Перспективата да работи свободно и без ограничения му се видяла чудесна и той решил да замине за страната ни, в която да създаде свое собствено училище за глухонеми. Започнал да учи български език.

/ Иван Вазов (худ. Васил Стоилов) /

В училището на Фердинанд Урбих се обучавали глухонеми деца на различни възрасти, чиито родители били заможни.
Предан на своето призвание – обучението на децата с увреден слух и говор, Урбих работил неуморно в продължение на 18 години в института. През това време поставил основите на учебно-възпитателната работа с глухите, привлякъл в училището млади и способни учители и ги подготвил теоретически и практически. Сред тях били Панайот Медникаров, Александър Иванчев, Иван Шинков и Никола Касаков, които впоследствие станали едни от най-добрите сурдопедагози.


/ царица Елеонора /

Благодарение на подкрепата на царица Елеонора, Урбих поставил основите на фонда „Царица Елеонора“, с чиито средства се построила сградата на софийското училище за глухонеми.
Урбих замислил съставянето на учебници за глухонемите ученици и осъществил единствен в световната практика експеримент с въвеждането на стенография в обучителния процес. Преглеждал и коригирал почти всички по-забележителни публикации на немски език, направени от български учени и писатели по онова време. Сприятелил се с проф. Димитър Михалчев, д-р Кръстев, Алеко Константинов и др. Паралелно с дейността си като сурдопедагог, Урбих пръв положил грижи за децата и възрастните с говорни аномалии и подготвил първите български логопеди.

          / Алеко Константинов /         / проф. Димитър Михалчев 

  • На 15 април 1898 г. Фердинанд Урбих се срещнал с големия народен поет Иван Вазов, тогава министър на народното просвещение. Получил подкрепата и съгласието за разкриването на училището, Урбих окончателно се установил в София.
  • През 1906 г., по предложение на тогавашния министър на народното просвещение Иван Шишманов, Народното събрание гласувало частното училище да се поеме от държавата и да стане Държавен институт за глухонеми. За негов директор бил назначен Фердинанд Урбих.


/ Иван Шишманов /
  • През 1918 г. Фердинанд Урбих напуснал България и се завърнал в гр. Фройденщат, Германия, където починал на 6 декември 1945 г.
Днес, делото на Фердинанд Урбих буди възхищение с огромната преданост, себеотрицание и стремеж да облекчи участта на децата с увреден слух в България. С дейността си той предоставил възможност на всички лица, които поради липса на слух или речеви аномалии не можели да овладеят речта и по тази причина били изолирани от обществото, да вземат участие в стопанския, политическия и културния живот на страната ни и пръв им подал ръка. Така Урбих полага основите на родната сурдопедагогическа и логопедическа теория и практика и записал със златни букви името си в историята на българското образование.


Училищата днес

Днес има три училища в България специализирани с обучението на деца и ученици с увреден слух:
  1. Средно специално училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“.
  2. Средно специално училище „Проф. д-р Стоян Белинов“, гр. Пловдив. Сайт: www.ssudus.com
  3. СОУ за деца с увреден слух „Свети Иван Рилски“, гр. Търговище.
Началото на училището за деца с увреден слух не е започнало от град Търговище. През 1911 г. в град Варна е създаден „Държавен институт за глухонеми деца“, а през 1952 г. Институтът за глухонеми деца се закрива и се премества в град Търговище под името „Училище за глухи деца“.
Сегашната сграда е специално построена и открита през 1969 г., а през 1992 г. със Заповед на Министъра на образованието и науката училището се преобразува в СОУ за деца с увреден слух.
От 1995 г. в училището са разкрити и професионални паралелки. В тях учениците получават знания, умения и професионална квалификация за успешно интегриране и реализиране в обществото.
През 1996 г. по повод 85-годишнината от основаването на училището, то е именувано „Свети Иван Рилски“.
Училището за деца с увреден слух „Свети Иван Рилски“ е удостоено със „Златна значка на СГБ“, носител е на „Медал за особени заслуги на СГБ“ за значителен принос към делото на глухите в България.

ДЪРЖАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

  • През 1906 г. частното училище на Урбих се превръща  в Държавен институт за глухонеми.
  • През 1911 г. е открито второ училище във Варна (Държавен институт за глухонеми деца) за обхващане на повече глухонеми деца от страната в образователния процес
  • През 1924 г. е открито трето училище в Пловдив.
    Всичките училища били интернати на пълна държавна издръжка и подчинени на Министерството на народната просвета. Те се намирали в неудобни жилищни сгради, в които учели от 70 до 80 деца от 8 до 14-годишна възраст. Учениците получавали основно образование и практическа подготовка по някакъв занаят. Директорите живеели в пансиона към училището и отговаряли за здравето и живота на питомците си. Новоназначените учители, независимо от подготовката и стажа си, се обучавали в практика и теория още четири години от директора на училището.
  • През 1952 г. Институтът за глухонеми деца се закрива и се премества в град Търговище под името „Училище за глухи деца“.
    Сегашната сграда е специално построена и открита през 1969 г., а през 1992 г. със Заповед на Министъра на образованието и науката училището се преобразува в СОУ за деца с увреден слух.
    От 1995 г. в училището са разкрити и професионални паралелки. В тях учениците получават знания, умения и професионална квалификация за успешно интегриране и реализиране в обществото.
    През 1996 г. по повод 85-годишнината от основаването на училището, то е именувано „Свети Иван Рилски“.
    Училището за деца с увреден слух „Свети Иван Рилски“ е удостоено със „Златна значка на СГБ“, носител е на „Медал за особени заслуги на СГБ“ за значителен принос към делото на глухите в България.
  • През 50-те и 60-те години в страната били построени четири държавни училищни сгради (открило се четвъртото училище в Мъглиж, а варненското се преместило в Търговище) с всички удобства за глухите деца.
    В Закона за народната просвета имало цяла глава, посветена на училищата за деца с увреждания и приложението й се отразило положително върху организацията на училищата за глухи и живота на учениците. Образованието за тях станало задължително и напълно безплатно, а на завършилите пълния курс на обучение се признавало основното образование и придобитата професия. Всяка година се издавали и учебници за обучението им.
  • Големите индивидуални различия между децата с увреждане на слуха, както и общата неудовлетвореност при учебно-възпитателната работа наложили установяване на по-голяма диференциация на учениците съобразно интелектуалните способности, остатъчния слух и възрастта, в която е настъпило увреждането на слуха. За целта училището в Мъглиж се преустроило за глухи деца с умствена недостатъчност, а през 1962 г. в София се открило училище за тежкочуващи деца, което по-късно се обединило с училището за глухи деца.
Из книгата „80 години Съюз на глухите в България(III преработено издание), с автор Петра Ганчева.

/ „80 години Съюз на глухите в България“ /


2 коментара:

  1. Прекрасен блог, с изключително полезна и интересно поднесена информация, особено за тези, които не са запознати с историята на образованието на глухите деца. Благодарна съм и поздравявам от сърце автора!

    ОтговорИзтриване
  2. Много полезна информация! Благодаря!

    ОтговорИзтриване